Въпроси на национален референдум за запазване на лева
Настоящите въпроси са изготвени от гражданския Инициативен комитет „Дойран 2025“, в съответствие със Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Те са част от национална инициатива за произвеждане на референдум с обвързваща сила, чрез който българските граждани да се произнесат по ключови въпроси, свързани със суверенитета, валутната и икономическа политика, правата на потребителите и бъдещето на страната в рамките на Европейския съюз или евентуално извън него.
Предложени въпроси за национален референдум:
1. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Еврозоната и националната ни валута да бъде българският лев.
2. Подкрепяте ли въвеждането на валутен съвет (валутен борд) в момента на прекратяване членството на България в Еврозоната?
3. Подкрепяте ли България да предоговори условията за членство в Европейския съюз с цел гарантиране на националния суверенитет?
4. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Европейския съюз?
5. Подкрепяте ли да се забрани използването на централизирана цифрова валута като официално платежно средство в България?
6. Подкрепяте ли да се запазят разплащанията в брой до размер, равен на 12 средни брутни работни заплати, като всички търговски дружества и финансови институции да бъдат задължени да ги приемат при най-ниски или равни разходи за клиента спрямо други форми на разплащане?
7. Подкрепяте ли решенията на националните референдуми да се считат за приети, ако броят на гласувалите е поне равен на броя на действителните гласове, получени от политическия субект с най-много гласове на последните парламентарни избори и с „Да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума?
8. Подкрепяте ли Народното събрание да разглежда всяко предложение за национален референдум при събрани 50 000 подписа от инициативен комитет на граждани, а произвеждането на национален референдум да бъде задължително при събрани 100 000 подписа?
Често задавани въпроси
1. Какво е референдум?
Референдумът е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на глас одобрява или отхвърля дадено предложение. Референдумът е инструмент за пряка демокрация в широк мащаб.
Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците например възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива за референдум по определен въпрос.
– референдумът е пряко гласуване, при което гражданите с избирателни права одобрява или отхвърля дадено предложение;
– референдумът е инструмент за пряка демокрация в национален или местен мащаб;
– референдумът е пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, което швейцарците например възприемат като част от националната идентичност;
– референдумът е задължителен според конституцията на Румъния по въпроси като промяна на националната валута и др.
2. Защо се събират подписи?
Събирането на подписи е за да заявим нашето желание за провеждане на референдум за българския лев!
Организацията на самия референдум е задължение на управляващите съгласно Закона за референдумите (ЗПУГДВМС).
3. Какви са въпросите на националния референдум за запазване на българския лев?
1. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Еврозоната и националната ни валута да бъде българският лев?
2. Подкрепяте ли въвеждането на валутен съвет (валутен борд) в момента на прекратяване членството на България в Еврозоната?
3. Подкрепяте ли България да предоговори условията за членство в Европейския съюз с цел гарантиране на националния суверенитет?
4. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Европейския съюз?
5. Подкрепяте ли да се забрани използването на централизирана цифрова валута като официално платежно средство в България?
6. Подкрепяте ли да се запазят разплащанията в брой до размер, равен на 12 средни брутни работни заплати, като всички търговски дружества и финансови институции бъдат задължени да ги приемат при най-ниски или равни разходи за клиента спрямо други форми на разплащане?
7. Подкрепяте ли решенията на националните референдуми да се считат за приети, ако броят на гласувалите е поне равен на броя на действителните гласове, получени от политическия субект с най-много гласове на последните парламентарни избори, и с „Да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума?
8. Подкрепяте ли Народното събрание да разглежда всяко предложение за национален референдум при събрани 50 000 подписа от инициативен комитет на граждани, а произвеждането на национален референдум да бъде задължително при събрани 100 000 подписа?
4. Колко подписа е нужно да бъдат събрани, за да се внесе подписката в НС?
– Ако валидните подписи са над 200 хил., предложението за произвеждане на национален референдум, се приема от Народното събрание и стартира процедура по разглеждане на допустимост;
– Ако валидните подписи са под 200 хил., народното събрание няма задължението да разглежда това предложение;
– Ако въпросите са недопустими според законът, без значение колко хиляди подписа са събрани, народното събрание не може да допусне провеждането на такъв референдум.
5. Какво следва след успешно събиране на 200 000 подписа?
1. Подписката се внася в Народното събрание от инициативния комитет заедно с документите по чл. 11, ал. 4 или чл. 12, ал. 7 и се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3. Подписката се внася и в структуриран електронен вид, като съдържа данните на гражданите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в подписката.
2. Председателят на Народното събрание незабавно изпраща подписката в електронен вид на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която извършва служебна проверка не по-късно от 45 дни след получаването ѝ. Когато се установи наличието на необходимия брой подписи, проверката се преустановява и се изготвя протокол, който се изпраща на председателя на Народното събрание.
3. Народното събрание обсъжда подписката, ако тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12.
4. При установяване на нередовности, включително несъответствия с изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 5 или ал. 2, председателят уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за отстраняването им.
5. Постоянните комисии обсъждат предложението не по-късно от един месец след разпределянето му и представят становищата си на председателя на Народното събрание. Водещата комисия представя проект за решение.
6. Народното събрание може да редактира въпросите, без да променя смисъла им или тяхната поредност.
7. Проектът за решение или одобрява произвеждането на референдум, или мотивирано го отхвърля.
8. Народното събрание приема решение в срок до три месеца от внасянето на предложението.
Определяне на датата за гласуването
Чл. 14. (1) Президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание определя датата на референдума, която не може да бъде по-рано от два и по-късно от три месеца от обнародването.
В чл. 13, ал. 5 и 6 (обсъждане от комисии, възможност за редактиране на въпросите) не е уточнено, че се отнася само за подписка по чл. 10, ал. 1, т. 5 (200 хил. подписа). Освен това разделът е озаглавен „Внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание“ без разграничение между 200 и 400 хил. подписа. С чл. 13, ал. 3 Народното събрание е задължено да обсъди всяка подписка, ако тя отговаря на изискванията на чл. 10, 11 или 12.
6. Защо на бланката няма графи за "Да" или "Не"?
Защото тези отговори ще дадете на самия референдум, който ще се проведе след решението на Народното събрание и насрочване на дата от Президента, съгласно Закона за прякото участие на гражданите.
Подписката в момента изразява единствено желанието за провеждане на референдум.
7. Как да гласувам, ако съм съгласен с един, но не с друг въпрос?
На референдума отговаряте поотделно на всеки въпрос. Може да отговорите с „Да“ на някои въпроси, с „Не“ на други. Не е задължително да отговорите на всички въпроси.
8. Ако искам да излезем от ЕС, има ли смисъл да отговарям на въпросите за Еврозоната?
Има смисъл, но не е задължително. Вие сте част от Суверена и вашето мнение е важно, за да се определи правилната посока на движение и работа за целия народ.
Първите четири въпроса са четири стъпала за излизане от зависимостите, които ни налага членството в ЕС.
Възможно е мнозинството да поиска излизане от ЕС, а също и да не поиска. Някои хора работят в ЕС и издържат семействата си в България, за тях излизането може да е неизгодно. Но те може да не са съгласни с новите правила, превръщащи ЕС от икономически в политически и военен съюз. Увеличените военни разходи ще натоварят бюджета.
Ако няма мнозинство за излизане от ЕС, може да има поне за предоговаряне на условията, които сега са неблагоприятни за България.
9. Защо въпросите са формулирани така, сякаш вече сме в Еврозоната?
Би било чудесно, ако нашите управници направят ново отлагане на влизането в Еврозоната, но дерогацията за България отпадна на 08.07.2025 г. и то вече е насрочено за 01.01.2026 г. Бяха им подсказани много варианти за това – например с напускането на валутнокурсовия механизъм. Но да разчитаме, че ще се съобразят с интересите на народа и държавата, не е реалистично.
От друга страна, сроковете, предвидени съгласно ЗПУГДВМС за иницииране на референдум (3 месеца за събиране на подписи, 1 месец за обсъждане от НС и насрочване на дата от Президента, 1 месец за информационна кампания), са такива, че този референдум може да се проведе най-рано през януари, когато Еврозоната вече ще е факт.
10. Не разбирам защо искате да въведем валутен борд?
Експертите казаха, че влизането в Еврозоната от 01.01.2026 г. анулира валутния борд. Което означава, че ако излезем от Еврозоната, без предварително да сме подготвили друг валутен борд (дори да е пак с евро), то този интервал – от излизането до въвеждането на нов валутен борд – е идеален за финансови спекулации. В него може да се предизвика хиперинфлация, изгодна за стопяване на кредитните задължения на олигархията и анулираща спестяванията на обикновените хора. Това би било нов вариант на Виденовата зима.
Затова ние изключваме да има такъв интервал с думите „в момента на прекратяване“.
11. Искам да попитам – този референдум с какво ще е по-различен от другия на „Възраждане“, който беше отхвърлен? Могат ли и този да го игнорират?
Въпросите в настоящия референдум са дълго и задълбочено обмисляни, което обаче не ги застрахова от отхвърляне по политически причини. Настоящото Народно събрание твори по същество беззаконие, защото политическите причини нямат нищо общо с правото.
Съгласно Закона за прякото участие (ЗПУГДВМС) няма ограничение за броя на въпросите при иницииране на референдум чрез подписка. И тъй като събирането и обработването на подписите е колосален труд на много хора, не е оправдано да се прави подписка само за един или два въпроса.
Да се върнем малко назад във времето – 2016 г., Референдумът на Слави Трифонов (така придоби популярност). Той е най-близкият до успех референдум от последните 35 години, в които няма нито един успешен. В него бяха подадени 6 въпроса, от които НС одобри 3.
От тази гледна точка ние сме сложили 8, които степенуват с малки разлики една и съща тема, така че НС да няма юридическа възможност да отхвърли всички. Ако посмее, това би било равносилно на преврат и узурпиране на остатъците от държавата ни.
Въпросът на ПП Възраждане беше недопустим според Конституционния съд, защото искането за запазване на българския лев е въпрос, вече уреден в ратифицираният ДФЕС. Според КС процедурата по приемане на еврото зависи само от изпълнение на критериите за конвергенция / участие във ВКМ, ниво на инфлация, бюджетен дефицит и др./.Когато тези критерии са изпълнени се отменя дерогацията и държавата – членка се приема в еврозоната. Поставянето на условия, различни от посочените в ДФЕС противоречи на ратифицираните разпоредби.
В случая с настоящия референдум няма такова противоречие. Самите договори допускат напускането на ЕС / чл. 50 от ДЕС/.С въпросите се иска НС да започне процедура по напускане на ЕС по начина предвиден в договора.
12. Какъв е смисълът на 7-ия въпрос? Какви са тези политически субекти и какво общо имат с референдумите?
По сега действащия закон решенията на референдума се считат за приети, ако в референдума са гласували поне толкова хора, колкото на последните парламентарни избори. Това е втората бариера пред реализирането на замисъла на всеки референдум у нас. Референдумът на Слави Трифонов от 2016 г. се разби точно в нея. Причината е в непрекъснато намаляващата избирателна активност. В случая 11 000 гласа не достигнаха на този референдум, за да прескочи тази бариера и да бъдат приети решенията му.
Логиката на въпрос 7, който сме включили в стартиралата инициатива, е следната:
След като на парламентарни избори партията, спечелила най-много гласове, придобива правото да ни управлява, защо народът да не може да вземе решение с поне толкова гласове?
Политически субект в случая е партия или коалиция.